Само моя

Всичко беше създадено за теб...
Дори аз се промених за теб.
Сега...може би късно...ти казвам,че не мога да съществувам без теб. Не мога да дишам без да те усещам до себе си. Не мога да мисля, без ти да си в главата ми. Не мога да спя, без да те сънувам...
По добре късно отколкото никога...
След солидно количество време, отдадено на размисъл, не можах да измисля друго, освен това.
Не разбирам защо си още там...в най-далечните недра на сърцето ми?! Не те ли отрових с алкохол и други лайна? Та за какво е всичко това...? Дори подаръци ти нося, въпреки че знам, че така и няма да ги получиш? Вглъбила съм се в теб и не искам да те пусна. Не заслужаваш да те пусна.
Кажи как? Как да живея живота си, когато моят живот е твой? Моля те...отговори ми...
Помогни ми...
Ти не знаеш какво искаш....но аз знам...знам какво искам АЗ!
Искам теб и никоя друга...искам да ти дам всичко, всичко ,което пожелаеш. Всичко, за което дори си помислиш...твое е....само се върни при мен.
ОБЕЩА МИ...НО НЕ ИЗПЪЛНИ ОБЕЩАНИЕТО СИ...
Обеща звездите, луната, слънцето...обеща ми сърцето си, очите си, устните си...
Те са мои....искам да та мои, но не са.
А ти..ти дори не се сещаш за мен...не знаеш жива ли съм...умряла може би. А е възможно тайно да се надяваш вече да не дишам, знам ли аз? :
Обади ми се...искам да чуя гласа ти, да те докосна, да те хвана за ръка, да те целуна...
Бих промила мозъка ти, ако знаех, че ще се върнеш в прегръдките ми.
Бих изтръгнала душата и волята ти, ако знаех, че осново ще си с мен.
Бих те оставила бездушна черупка, ако знаех, че вечно ще има НИЕ.
Бих оставила сърцето си пред входната ти врата, ако знаех, че ще го прибереш при себе си.
Бих набивала дървени клечки под ноктите си, ако знам, че ще ти хареса...
Моля те....бъди моя отново....отново и завинаги