Хаха...Това само в най-смелите ми мечти. Всичко може да се получи само там. В същност и там не става. И какво друго да очаквам? Парцел на централните гробища? На там отиват нещата...определено е така.
Предложих и отново да се съберем...еми не. Остана само да пиша простотии. И за какво...?!
Аз знам, че не мога да я преживея. Пък и тя не е умряла, че да я преживявам.
Каза да продължавам без нея..."Животът е пред теб" рече...
Момиче мило...момиче незабравимо...МОНИКА...
ТИ СИ МОЯТ ЖИВОТ.
Имам спешна нужда от трансплантация на сърце. По-скоро от имплантация, защото моето е на нейната изтривалка за крака, пред вратата й....там на 7-мия етаж...
Кой знае...сега сигурно се смее, забавлява се. Депресант съм била. Може и така да е...
Нищо не остана от мен, за да ме накара дори да се замисля.
Скоро ще направя кавър на Evanescence - My Immortal...Само дето моята версия ще е My Mortal...
Моля...кажете кого да попитам за живота си? Кого...?
Времето лекува...лекува грип и заушка...
Любов не пипа дори.
Толкова много време...сълзи и трагедия... И АЗ ПАК ТЕ ОБИЧАМ....
ЧУВАШ ЛИ...ОБИЧАМ ТЕ.
Пак казвам, че сърцето ми е твое...само твое...
Върни се при мен...
Ще те чакам...сега и завинаги
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар