Suicide

Самосъжалението и вината (която в същност не е само моя) ме изкарват извън кожата ми. По дяволите...заслужава ли си да помня всичко?! Всяка една малка глупост...мъничка...ню-ню простотийка. Като картотека съм..по дати...подредено по азбучен ред и т.н....
Ами тя...мамка му, даже се съмнявам,че знае цялото ми име. А изгубеното време е година и половина. Време,в което аз бях лъгана, унищожавана и пречупвана...позволявах й, защото я обичах..и все още я обичам. Бях сменена като изхабено руло тоалетна хартия...сега си има ново ролце...от тия модерните, с картинки и мирише на поредния Barbie shit.
А аз продължавам да се измъчвам...сама, без никой да ме кара...и за какво...в името на любовта...ХАХА, че то любов няма. Тази дума не ми е позната вече! Дори не знам какво означава. Дори не искам да разбирам, или по-скоро да си припомням. Няма по-крайно дело от това, да обичаш. Обичаш и те обичат = перфектната комбинация (летиш в облаците, всичко е рози и небе, нищо не може да те свали на земята). Е да ама не...всичко трае докато лентата толетна хартия не се скъса и не се чуе онзи гаден, пронизителен звук от пръсването на сърцето ти. Тая простотия ме кара да искам глупавото руло да няма край...е да ама ИМА!
И аз седя в компанията на картонения цилиндър (трупът на рулцето гъз-paper). Само то ми остана, а да и болката в гърдите ми, която не мога да изхвърля. Искам просто да пусна водата от толетното казанче и всичката обърквация да изчезне като стабилно количество фекална маса, или както се казва на чист български език ,ЛАЙНА. Бая голяма трябва да е таз тоалетна чиния , за да успее да погълне всичко от мен.
Се тая..Колкото и да мисля, положението си е все едно и също. Самосъжалението и вината си витаят около мен,и малко по малко допринасят за собственото ми саморазрушение. Комбинацията от алкохол и още алкохол ми е до болка познава вече. В организмът ми протичат някакви странни химични процеси. Мисля,че се мумифизирам сама...или там балсамирам , не знам как се нарича точно. Даже напоследък не усещам никакъв вкус, не знам на какво се дължи този природен катаклизъм, не ми пука.
ЕДИНСТВЕНАТА ЦЕЛ В МОМЕНТА Е ДА ПРЕЖИВЕЯ ОНОВА СТРАННО СЪЩЕСТВО, КОЕТО СЕ НАМЪРДА С ЦЯЛАТА СИ НАГОСТ В СЪРЦЕТО МИ, В ГЛАВАТА МИ И ТАМ, КЪДЕТО И ДА Е!!!! Май се превръщам в нея...
(добре,че никой не ги чете тия небивалици :) )