ЩЕ СЕ ПОБЪРКАМ!!!
Пиех последните глътки кафе след края на работния ден и без никакви мисли в главата се наслаждавах на облачета дим от цигарата. Те игриво се надбягваха без цел и посока, загатваха форми, които още преди да назова преминаваха в други и бързо се размиваха в пространството. Заслушах се в тишината на стаята. Понякога тя е всичко, което имам. От какво се състои тишината? И започнах да чувам по-отчетливо ударите на стенния часовник. Погледът ми се спря на "въпросителната" на стената. Какъв уникален стенен часовник имам! С форма на въпросителен знак, чиято точка се клати ту наляво, ту надясно и никога не спира. Да, тишината в тази стая се състоеше от въпроси, които, естествено, търсят и чакат своите отговорите. Изведнъж телефонът ми звънна - настойчиво, както само Тя може да звъни...
-Ало!
-Здрасти,Вили! Върнах се...
-Как се върна?! Къде? - неадекватно заразпитвах аз
-Преди 15 минути, с автобуса. Чакам те на гарата...
(Може би поредният търсен "отговор" влизаше в тишината).
Взех решение (А дали това е верният отговор? Как можем да разберем?)
Всъщност... (Всъщност никога не можем да разберем, преди да изживеем живота си с вярата, че е верният.) Нали разбирате...(Само че нашата психика е така устроена, че приемаме за "верни" само тези неща, които са в областта на съзнанието ни - това, което остава в безкайната бездна на несъзнаваното, ние приемаме за несъществуващо.)
Пиех последните глътки кафе след края на работния ден и без никакви мисли в главата се наслаждавах на облачета дим от цигарата. Те игриво се надбягваха без цел и посока, загатваха форми, които още преди да назова преминаваха в други и бързо се размиваха в пространството. Заслушах се в тишината на стаята. Понякога тя е всичко, което имам. От какво се състои тишината? И започнах да чувам по-отчетливо ударите на стенния часовник. Погледът ми се спря на "въпросителната" на стената. Какъв уникален стенен часовник имам! С форма на въпросителен знак, чиято точка се клати ту наляво, ту надясно и никога не спира. Да, тишината в тази стая се състоеше от въпроси, които, естествено, търсят и чакат своите отговорите. Изведнъж телефонът ми звънна - настойчиво, както само Тя може да звъни...
-Ало!
-Здрасти,Вили! Върнах се...
-Как се върна?! Къде? - неадекватно заразпитвах аз
-Преди 15 минути, с автобуса. Чакам те на гарата...
(Може би поредният търсен "отговор" влизаше в тишината).
Взех решение (А дали това е верният отговор? Как можем да разберем?)
Всъщност... (Всъщност никога не можем да разберем, преди да изживеем живота си с вярата, че е верният.) Нали разбирате...(Само че нашата психика е така устроена, че приемаме за "верни" само тези неща, които са в областта на съзнанието ни - това, което остава в безкайната бездна на несъзнаваното, ние приемаме за несъществуващо.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар