Знаеш ли,адски много пъти съм се питала , защо ни лъжат още от малки..?!
Всичко около нас е една голяма лъжа...театър..както искаш го наречи.
Филмите винаги са с Happy end, приказките също, книгите, театралните постановки...всичко е огромна лъжа.
Любовта не е непобедима и не винаги тържествува...
Ярък пример е моят случай...но това няма значение в момента.
Защо по дяволите ни карат да живеем в една огромна илюзия, непостижима...
Човекът е изградил в представите си това, което няма, но иска да има и е решил да го показва на всички...чрез банални филмчета, бозави книжки и сълзливи театърчета. И защо...? Един приятел ми отговори на този въпрос доста добре...Отговорът беше: -"За да я има интригата..."
Е каква е тая интрига бе, хора...?! Самозалъгването интрига ли е или е по-скоро простотия?
После защо изпадаме в депресия...еми като разбиеш представите на някого..как няма да изпадне не в депресия,ами не знам в какво?
Чуден сюжет...изкуствен...поркажен... Die In кофите
Драма....сълзи...любов...еми моят живот явно е по сценарий на Стивън Кинг...екшънче и хорърче да има...
Само дето кръвта не е мазна лепкава боя, а е съвсем истинска. Раните също,смъртта най-вече. Моята собствена емоционална смърт.