Докога ще продължавам да живея в спомените..Докога ще спирам на онзи така познат ъгъл ,в очакване на някого.Още колко време ще се заравям в мисли..Още колко време познатият аромат ще ми напомня мечтите.. отдавна увехнали.Да, днес съм тук...Живея, дишам, мечтая.Налага ми се.А ще мога ли да изтърпя и тази пролет.Ще се справя ли с онази живост, почти лудост, която срещам ежедневно, крачейки по улицата.Неадекватни погледи, напомнящи ми чувствата, вълненията, които ми бяха отнети преди време...Да, тя още живеят в мен.А сега стоя под лампата..Сама.Снежинките ми носят други едни спомени.А аз не смея да мигна, да си поема дъх, от страх, че въздуха ще потрепери и онези така ясни образи ще се изпарят, ще изчезнат.Потърквам очи, опитвашм да спра сълзите. Докосвам гърлото, сърцето.Май спомените започнаха да ме задушават...Да,така е като не спирам да живея в миналото. Всичко ще бъде наред.Това очаквам да чуя...Но няма кой да ми го каже.Останах сама.Само аз и затрупващите ме спомени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар